„ДА!”
Мина Борисова Карагьозова (р. 1955 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Валерий Латынин
Мина Карагьозова
ДА!
Да! Странна съм, като погледна назад,
толкова пъти съм била отвъд
и съм връщана тука почти принудително,
че все едно вече съм жител на другия свят,
оказал се тука случайно, като в изтрезвител.
Странна съм, моята слаба човешка плът
не може да носи един кръст, почти нечовешки.
Изгарям от болка, направо умирам всеки път
при всяка волна или неволна грешка!
На вас пък ще кажа, че вие сте странни,
мутирали копия на вида хомо сапиенс.
Като змии кълвете ръката, която ви храни,
и постоянно крещите или „Разпни го!”, или „Осанна!”
Поспрете за малко, поне в тази Коледна нощ
да мога да чуя оня ангелски шепот,
със който проплаква душата ви вечна,
че доброто за нея е живо все още!
А на вас ви съчувствам – във вашия свят
нямат място любов, светлина, даже Господ за всички.
Стоя надалече, така ще е по-безопасно,
но с моя излишък от обич и вас ви обичам!
Нека Вечният бог да закриля децата си!
Той не иска от нас мъртвите да съживяваме,
а просто любов и живот да създаваме,
да се обичаме и да го славим с делата си!
Минна Карагёзова
ДА! (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
Да! Странно мне, когда гляжу назад –
За ту черту, где нет уже печали,
Откуда те, что чудеса творят,
В темницу тела душу возвращали.
Я странная – слаба для жизни плоть,
Мне не под силу крест нести тяжёлый,
Невзгоды не умея побороть,
Я умираю каждый раз от боли!
Но странностей и вам не занимать,
Из рода „хомо сапиенс” мутанты.
Вы руку умудряетесь кусать,
Что кормит вас,
Вопя потом: „Осанна!”
Уймитесь же хоть в ночь под Рождество,
Чтоб я смогла услышать шёпот слёзный,
Как ваши души просят одного –
Простить грехи, пока ещё не поздно!
Мне жалко вас, создавших свой мирок,
Где мало места для любви и света,
Где, как прислуга, – ангелы и Бог…
И всё же я молюсь за вас при этом!
Стою поодаль, чтобы не мешать
Найти и вам свою дорогу к храму.
Бог учит нас не мёртвых воскрешать,
А жить богоугодными делами!